Археологическият резрват „Тракийски и античен град Кабиле” се намира на 8 км северозападно от гр. Ямбол.

Първите археологически проувания на територията на древния град са проведени през 1912 г. от Богдан Филов.

През 1972 г. тук започват редовни археологически проучвания от екип от специалисти от Националния археологически институт и Института по тракология при БАН, катедра Археология при Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Регионален исторически музей – Ямбол. На територията на древния град се провежда и редовната археологически практика на студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По време на проучванията са разкрити части от укрепителната система на древния град, проучено е светилището на хълма Зайчи връх, казармите на римските кохортите, две бани, една базилика, една църква, стопански и административни помещения свързани с ежедневния живот. Проучени са и част от плоските, и могилните некрополи в хинтерланда на античния град.

Най-ранните следи от обитаване на мястото на античния град Кабиле са открити при римските казарми. Археологическите проучвания показват, че тук е имало селищна могила от халколитната епоха, която е била унищожена през античността.

През късната бронзова епоха, около хълма Зайчи връх и неговото светилище възниква малко селище, което през ранната желязна епоха се превръща в голям и важен град.

През 342 г. пр. н. е. Филип Македонски превзема Кабиле по време на своя поход в Тракия. Градът е доукрепен и в него е настанен военен гарнизон.

През III в. пр. н. е. по времето на тракийските династи Спарток и Скосток Кабиле се превръща във водещ политически и икономически център в Тракия.

В средата на III в. пр. н. е. градът започва да сече собствени монетни емисии, на които са представяни образите на Аполон, Артемида, Атина и Херакъл.

През 72 г. пр. н. е. римският пълководец Марк Ликул предприема поход срещу черноморските градове. По време на военната операция Кабиле е превзет от римляните.

През 45 г. пр. н. е. градът окончателно е включен в пределите на Империята. Той се превръща в един от главните градски центрове в провинция Тракия. В него постоянно е била разквартирувана една кохорта. От 136 до 192 г. тук резидира Cohors II Lucensium. А от 192 г. до края на ІІІ в. тук се намира Cohor I Atoitorum.

След приемането на християнството през 313 г. Кабиле става център на епископия.

В средата на ІІІ в., по време на готските нашествия, градът е превзет и е частично разрушен. Той е възстановен, а легионния лагер е доукрепен.

След средата на V в., поради зачестилите варварски нашествия, във военния лагер се заселва и цивилно население. Изградене е допълнителна крепосттна стена – протейхизма.

Кабиле е унищожен през VI в. по време на аварските нападения в провинциите на Римската империя.

През средновековната епоха на територията на античния град възниква малко селище.

Археологическите проучвания показват, че Кабиле е един от най-големите и значими градове в древна Тракия.